Анкетно проучване на родители на деца в начална училищна възраст
Анкетно проучване, чиято цел е да установи дали:
- съвременните деца прекаляват с употребата на информационни технологии;
- тази употреба е за сметка на други важни дейности, като например училищна подготовка, игра на открито и спорт;
- възрастните негодуват срещу този проблем;
- родителите и учителите на децата са в състояние да се справят с него.
Обем на извадката: 250 студенти от педагогически специалности
Резултати
Какви функции има радиото?
Йерархичната подредба на функциите, избрани от студентите, буди известни опасения. След информационната функция (94,4%) те посочват рекреативната (69,2%) , рекламната (68,8%) и едва тогава – образователната (37,2%). На практика в съзнанието им радиото е с информационно-рекреативни и информационно-рекламни функции, а не с информационно-образователни, които са били доминиращи до началото на 80-те години. Това показва, че в битката за по-голяма аудитория медията е подценила традиционно силните си страни и е заложила предимно на програми с утилитарно-развлекателен характер, подценявайки учебно-образователното направление. Единичните избори също визират комерсиалното начало в радио програмите, противопоставено на интелектуалното и злободневното, представено чрез актуалните модни тенденции. Без да сме специалисти в тази област, считаме, че образователният акцент ще има успех, поднесен в съчетание с развлекателното – музиката например. Това означава на подрастващите да се предлагат музикално-образователни предавания, където двете страни да бъдат добре балансирани.
Какви образователни радиопрограми сте слушали?
Сред радиопрограмите с образователно съдържание най-голям брой избори имат културните обзори (66,8%), следвани от радиовикторините (54,8%) и радиотеатъра (34,4%). Традиционно силните през 30-те – 80-те години на миналия век програми за изучаване на български и чужди езици вече имат ограничен обхват. Появяват се и млади хора, които изобщо не слушат радио (8,4%) – явление, немислимо преди 25 – 30 години.
Кога сте слушали радиопрограми?
Специалното уточняване на този въпрос цели да очертае реалните параметри на радио аудиторията, която е свързана с медията от детските (43,6%) или ученическите си години (49,2%). В рамките на настоящето радиослушатели са 59,6% от изследваните, а 14,8% вече избягват да слушат радиопредавания. Прибавени към онези, които и преди това са игнорирали медията, броят на отрицателите достига 23,2%, т.е ¼ от анкетираните, предимно от по-младите по възраст. Отчуждаването вероятно е продиктувано от семейната и приятелската среда, която има други интереси и потребности.
Къде слушате радиопредавания?
Отговорите на този въпрос са доказателство за модернизацията на радиото, което хората в по-напреднала възраст слушат по навик, а останалите – като фон на всекидневните си задължения на работа и у дома. То не изисква цялото им внимание, при него е ангажиран само слухът, докато при останалите медии се налага ползването на комбинации от сетива. Средностатистическият слушател от изследваната група слуша радио на стационарен радиоприемник, в автомобила, а ако живее в малко селище – по радиоуредба или радиоточка. Това е конкретно доказателство, че българските села са радиофицирани – поне тези, в които живеят анкетираните.
Ако сте учител на деца от предучилищна възраст и ученици от начална училищна възраст, ще ползвате ли радиото като средство за обучение?
Професионалното развитие на студентите налага самостоятелен избор на средствата за обучение, продиктувани от спецификата на аудиторията, пред която ще се изявяват. 2/3 от тях ще използват радиото като средство за обучение – 15,6% самостоятелно и 59,6% в комбинация с други средства. Сред останалите 30,4%, които ще предпочетат други средства за обучение, се нареждат предимно тези, които не слушат радио или избягват радио образователни програми.
Какви методи и похвати бихте приложили при работа с радиопредаване?
Предложените от изследователя методи и похвати, които кореспондират в обучението в предучилищна и начална училищна възраст, условно могат да бъдат групирани на традиционни и специфични. Изборите им водят до следната йерархизация:
– традиционни – игра-импровизация – 49,2%, игра-драматизация – 46,4%, имитационно речева изпълнение – 38,4%, изготвяне на съобщение под формата на текст за радиоефир – 26%, пантомима по слушан музикален откъс – 24,4%;
– специфични – творческа игра „Микрофонът е ваш“ – 72,4%, разговор с любими приказни герои в пряк ефир -70,4%, изготвяне на сценарий за радиопредаване – 45,6%, кастинг за радиоводещи – 43,6%, прослушване на аудио/видеозапис на изпълнение – 34%.
Очевидно е, че на по-голям брой избори се радват специфичните радиообучителни похвати. Те са масово предпочетени от студентите от специалност „Социална педагогика“, на които предстои работа с деца с обучителни трудности – нервни реакции при ярки образи и силни шумове, загуба на концентрация при наслагващи се визуализации и т.н.
Самите студенти дават предложения за други радиообразователни похвати:
– сюжетно-ролеви игри – допълнение към традиционните похвати;
– кастинг за певци – разновидност на кастинга за радиоводещи;
– поздрав за приятел от ефира – предполага познаване на любимите мелодии на групата/ класа, засилва комуникацинната обвързаност между децата;
– имитации на звуци от природата – подпомагат развитието на акустичния слух и интонирането;
– интервю с любим изпълнител – крие известно подражателство, трудно може да се открие ефекта от прилагането му;
– игра на караоке – потърсена е житейска аналогия с развиващ ефект;
– изготвяне на аудиокнига – авторът на идеята има представа за новаторските подходи в образованието;
– радиорубрика за талантливи деца – разновидност на „Микофонът е ваш“;
– радиобеседа – прилагана е в Русия, където е преминало детството на авторката на идеята;
– радиопрогноза за времето – може да премине под формата на сюжетно-ролева игра;
– ученически радиотеатър – вече позабравен формат от златните години на радиото;
– радиовикторина – предполага кратки въпроси и бързи отговори, напомня блиц шоу;
– изготвяне на текст за радиореклама – сполучлив подход, който залага на силата на словото и на въздействието му върху слушателите.