Анкетно проучване за отношението на студентите към театъра като медиаобразователно средство

Анкетно проучване на студенти

Анкетно проучване, чиято цел е: 

Да проучи отношението на студентите към театъра като медиаобразователно средство

Профил на анкетираните:

Анкетна карта

Резултати

Въпросникът съдържа 9 въпроса:

1. Посещавате ли театрални постановки?

 

фиг. 1

26, 57% проявяват траен интерес към театъра, а 8, 39% не го включват в културните и образователните си приоритети. С неустановена позиция са 65% от студентите, които са повлияни от различни фактори при избора си да посетят театрална постановка. Като цяло с позитивен вот са изследваните от по-големите възрастови групи, а с отрицателен – тези от най-малките по възраст групи. На останалите повлияват семейните и професионалните ангажименти, грижите за деца и възрастни хора, финансовите възможности – те предпочитат билети с намаления, които сравнително рядко се предлагат от рекламни агенти в университета.

2. Колко пъти през годината посещавате театрални постановки?

 

фиг. 2

Около 7, 7% от изследваните са запалени театрали, посещават всяка нова постановка или спектакъл на гостуваща театрална трупа/формация. 64,3% се придържат към „златната среда“ – отделят време само при значими заглавия според собствената си преценка или свободно време. С разнороден състав е групата от около 28%, дала други отговори. Сред тях са тези, които изобщо не посещават театър (8, 39%) , но има и такива, които го посещават един път годишно (11,18%) или веднъж на два месеца (8,39%).

3. Какви форми на посещения на театър сте забелязали?

 

фиг. 3

60, 14% са посещавали театрални постановки с билети, закупени от училището или университета, където са се обучавали. 62, 23% самостоятелно са закупили билети за интересуваща ги постановка, без да разчитат на организатор или посредник. 2, 09% са избралите да закупят билети онлайн – опция, която набира скорост и вероятно ще стане по-популярна през следващите месеци в град като Бургас.

4. Какви театрални видове и жанрове познавате?

 

фиг. 4

В низходяща йерархизация могат да бъдат подредени – комедия (89, 51%) , куклен театър (79, 02), драматичен театър (77, 6%), музикален театър (62, 93%), трагедия (41, 25%). Под чертата остават театърът на абсурда (6, 29%), познат само на студентите, които са учили история на театъра, и други форми, посочени също от тях (6, 29%) – театър на сенките, театър на пантомимата, куклен театър за пръсти. Досегът с последните форми действително е ограничен в театралните среди, познати на изследваните.

5.  Ако сте решили да отидете на театър, кое повлиява на вашия избор?

 

фиг. 5

Актьорската игра, както и самото присъствие на знаков за българското театрално изкуства актьор (79%), е от съществено значение за избора на изследваните студенти. Те искат да видят на сцената новото му превъплъщение, изчакват го за автограф, молят за обща снимка и се гордеят, че са се докоснали физически и духовно до него. Част от изследваните демонстрират и друг тип логика на избора си – за тях театралните представления са своего рода „генерална репетиция“ на актьора за по-мащабни филмови изяви, с които като зрители студентите са свикнали да го свързват.

В тази своеобразна йерархизация второ място е отредено на дадената оценка от приятел (56%), гледал представлението. Обикновено това е връстник и човек, на чийто вкус можеш да се довериш поради сходство в търсенията и преценките. Решаващ фактор за формиране на предпочитания се оказва агресивната реклама, която формира вкусове и убеждения – 45%. Едва на четвърто място идва прочетената театрална рецензия, дело на специалист (40%). Всички студенти, слушали лекции по дисциплина, свързана с театралното изкуство, единодушно са я посочили. Обнадеждаващ факт е, че това мнение се споделя от една трета от студентите, които нямат специализирана подготовка. Все още името на драматурга (12%) и на режисьора (около 1%) не съдържа естетическа провокация за студентите, не стои в основата на избора им. Изключение правят представителите на най-големите по възраст групи – те обясняват това с типа светоусещане и светоотношение, формиран през 80-те години на миналия век – годините на юношеството им. Останалите три отговора – 2% –  са свързани с интереса към произведението, послужило за основа на сценичната реализация, и провокацията, която се съдържа в заглавието на постановката.

6. Постановки на кои театрални трупи сте гледали?

 

фиг. 6

69% от студентите са посещавали представления на Бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“ и като ученици, и като студенти. Това не е случайно. Бургас е град с традиции в театралното изкуство.

Гледате ли телевизионни театрални постановки? Утвърдителен отговор дадоха 15 души, отрицателен – 53 изследвани. Междинен отговор „понякога“ са избрали 79 души, а петима не са посочили отговор. Като цяло представителите на поколението до 25 години не познават класическите театрални постановки, които са заснети с участието на известни драматични актьори от близкото минало и са включени в златния фонд на Българската национална телевизия. Те се излъчват по време на юбилеи и други значими културни събития, но студентите нямат представа за подобен род театрални изяви – докосвали са се до тях само епизодично. Изключение правят студентите, слушали лекции по словесноизпълнителско изкуство, които са гледали записи на комедиите „Вестникар ли?“ на Иван Вазов и „Милионер“ на Йордан Йовков“, като са оценили техния художествен потенциал.

7. Гледате ли телевизионни театрални постановки?

 

фиг. 7

Утвърдителен отговор дадоха 15 души, отрицателен – 53 изследвани. Междинен отговор „понякога“ са избрали 79 души, а петима не са посочили отговор. Като цяло представителите на поколението до 25 години не познават класическите театрални постановки, които са заснети с участието на известни драматични актьори от близкото минало и са включени в златния фонд на Българската национална телевизия. Те се излъчват по време на юбилеи и други значими културни събития, но студентите нямат представа за подобен род театрални изяви – докосвали са се до тях само епизодично. Изключение правят студентите, слушали лекции по словесноизпълнителско изкуство, които са гледали записи на комедиите „Вестникар ли?“ на Иван Вазов и „Милионер“ на Йордан Йовков“, като са оценили техния художествен потенциал.

8. Посочете срещу театралните награди тяхната националност.

 

фиг. 8

Най-разпознаваема  – с избори от 41,2% – се оказва наградата „Аскеер“ – българска награда за театрално изкуство, учредена през 1991 г. Тя се връчва в пет раздела: цялостно творчество, водеща женска роля, водеща мъжка роля, поддържаща женска роля, поддържаща мъжка роля.

Следва наградата „Икар“ – театрална награда на Съюза на артистите в България, като гилдията приема новото име на награда през 2005 година. Връчват се награди за: главна мъжка роля, главна женска роля, поддържаща мъжка роля, поддържаща женска роля,постижения в озвучаването и дублажа, изгряваща звезда, режисура и сценарий. Тя е събрала 26,5%.

Сравнително най-слабо е позната наградата „Тони“, чиято националност е известна на 20,9% от анкетираните. Американските театралните отличия „Антоанет Пери“, по-известни като „Тони“, се присъждат за принос към театралното изкуство на Бродуей от 1947 г. Връчват се в 26 категории в областта на актьорската изява, музиката, режисурата, осветлението и хореографията.

9. Посочете изследователски търсения, които свързвате с бъдещето на театъра:

 

фиг. 9

Студентите обръщат внимание на промяната на самото театрално представление, което излиза извън класическата сцена и се играе на открито или в древни амфитеатри, крепости, исторически местности – 53,8%. Те отчитат и обстоятелството, че все повече в постановката присъстват кинохроники, провокативни телевизионни реклами, колажи от вестници и списания – 47,5%. Модернистичното в съвременния театър, подчинено на асоциативното начало, е доловено от 34%, които разбират смисъла на отворения финал, на търсенето на пресечната точка между житейската и художествената реалност. Изработването на арт-инсталации, които се превръщат в своеобразна кодировка на проблематиката и декора едновременно, е отчетено от 28% от анкетираните. Визуално-провокативното, присъщо на „новия прочит“ на класически сюжети и на съвременните театрални постановки, носи ярък метафоричен заряд – това е посочено от около 20% от студентите. Само един е отърсил друг отговор извън кръга на изброените – студент, посещавал лекциите по театрално изкуство, вижда бъдещето на театъра в театралната импровизация.